• Статистика
  • PET/CT
  • Чернодробна трансплантация,за деца и възрастни
  • CyberKnife,радио-хирургично лечение на тумори без хоспитализация
  • IMRT TruebeamЯдреномагнитен резонанс без хоспитализация
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Какво е епилепсия?

По-известен като припадъци сред общото население, този здравословен проблем се характеризира с повтарящи се конвулсивни припадъци, които настъпват без провокиращ фактор. Припадъците съпътствани от повишена температура, наблюдавани често при деца на възраст под пет години, не се класифицират като епилепсия. Епилепсията настъпва поради редица причини, включително инфекции по време на бременността, хипоксия по време на раждане, нервно-кожни синдроми засягащи кожата и мозъка, генетични и метаболитни заболявания и развиване на мозъчни малформации.

Какви са типовете припадъци?

Има различни видове припадъци. Най- популярни са генерализираните тонично- клонични припадъци, които се характеризират с контракции и тресене на цялото тяло. Също така, абсанси причиняващи временна загуба на съзнанието и продължаващи 5-10 секунди; комплексни припадъци, които настъпват с нарушение на съзнанието и безцелни движения на тялото за няколко минути; атонични припадъци водещи до внезапни падания и миоклонични припадъци, които водят до внезапни „подскоци”. При някои пациенти се наблюдават повече от един вид припадъци.

Как се диагностицира епилепсия?

1) Диагнозата на епилепсията е изцяло клинична. Надеждна диагноза се поставя само чрез обстойно наблюдение или на база историята на пациента.

2) ЕЕГ (електроенцефалография), ЯМР (ядрено магнитен резонанс) на мозъка, ПЕТ (позитронно емисионна томография), SPECT (единична фотон- емисионна компютърна томография) и невропсихиатричната оценка са помощни методи при диагностицирането на епилепсията.

Как се лекува епилепсия ?

1) Медикаментозно лечение:

След като епилепсията бъде диагностициарана, започва медикаментозно лечение. Лечението се определя според вида на припадъците, класификацията на епилепсията и находките от ЕЕГ и ЯМР. Има различни видове анти- епилептици, като всеки от тях може да има известни странични ефекти. Най-често наблюдаваните странични ефекти са кожни обриви, повишаване на чернодробната функция и потискане на костния мозък. Родителите на пациента биват информирани за страничните ефекти на лекарството. При лечение с някои медикаменти трябва да се проследява периодично чернодробната функция и кръвната картина. В зависимост от състоянието на пациента, лечението с медикаменти може да продължи поне 2 години. След този период, лечението може да бъде преустановено под лекарско наблюдение.

2) Хирургично лечение:

Когато епилепсията не реагира на лечение с медикаменти (резистентна епилепсия), може да се извърши оперативно лечение. При по-голяма част от такива пациенти се наблюдава аномалия при ЯМР изследване. Методите за оперативно лечение включват фокална резекция (отстраняване на тъканта причиняваща проблема), калозотомия (разединяване на връзката между двете мозъчни полукълба), хемисферотомия (прекъсване на връзката на едната страна на мозъка от другата, в случай, че само едната страна е увредена) и прилагане на батерия (електрическа стимулация на вагус нерва).