Официален спонсор на Левски, ЦСКА и Локомотив Пловдив

Новини

1377061 533683963376860_1573632185_n

20 % намаление на цената на билет до Турция за пътници, пътуващи за лечение в болниците от Здравна система ACIBADEM. Важи за билети от икономична класа.

Намалението от 20 % е валидно от 01.01.2017 година.
За повече информация, можете да свържете с най-близкия офис на ACIBADEM в България:

д-р Гюрай Ходжев - официален представител на веригата от болници и здравна система „ACIBADEM", Република Турция за България
Централен офис: гр.Пловдив
Адрес: ул."Емил де Лавеле " № 2 (до сградата на община Пловдив)
Е-мейл: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Телефон: +359 32 660 192
Мобилен телефон: +359 878 326 295

Регионален офис: гр.София
д-р Васил Маргаритов
Адрес: бул. „Патриарх Евтимий" № 55
Е-мейл: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Мобилен телефон: +359 888 021 333
Телефон: +359 2 851-12-28

Регионален офис в гр. Варна
Предстои откриване на 1 март 2016 година

640 cfd0a55ebc23c1ca0edfc10338b5598e

Известният турски професор-онколог д-р Окан Кузхан е роден през 1969 г. в град Кютахия (Западна Турция), където завършва начално и средно образование. Получава стипендия от държавата и завършва с отличие военното училище „Ишиклар“. По-късно е приет във Военномедицинската академия. Дипломира се през 1987 г. с най-висок бал. През 2000 г. става специалист по вътрешни болести, през 2004 г. - онколог, а през 2009 г. защитава доцентура.

Областите на научен интерес по време на неговото членуване във  факултета са: интензивна химиотерапия и стволови трансплантации при злокачествени заболявания (включително хематологични), както и грижи за неизлечимо болни пациенти. Той има около тридесет медицински научни трудове, публикувани в международни медицински списания, и около четиридесет постери, представени на международни симпозиуми. Членува в Турската асоциация по онкология, Турската асоциация по хематология и Европейската асоциация по медицинска онкология. Оттегля се през 2011 г. и започва работа в частния сектор, в системата на здравна организация „Аджъбадем“.

Владее английски и немски език. В свободното си време дава уроци по класическа китара и изнася концерти в Турция. Счита, че музиката оказва влияние на здравето на човека. Интересува се и от фотография. Превел е редица световни произведения от английски и немски език на турски език.  Превел е пиесата на Фридрих Дюренмат "Die Panne, Fault" на турски език, избрана по-късно за архива на Държавния театър. Д-р Окан Кузхан е семеен, има дъщеря и син.

Известният специалист бе в Пловдив и консултира безплатно пациенти с онкологични заболявания.

Второ каре

Все по-често наши сънародници се насочват за лечение в чужбина, включително  и в съседна Турция с надеждата да открият ефективна терапия, особено по отношение на тежките болести. Някои от тях преминават през доста трудности, докато попаднат на точната клиника и подходящия специалист. От няколко години в България има представителство на Здравна организация „Аджъбадем”, която е водеща частна институция в областта на здравеопазването в южната ни съседка. Тя обединява 17 многопрофилни болници, 12 медицински центъра, застрахователно дружество, университет, в които всеотдайно работят 12 000 души персонал. Разполага с пет онкологични болници, оборудвани на световно ниво; една специализирана неврохирургична болница, особено  в областта на детската неврохирургия; четири трансплантационни центъра - за черен дроб, бъбреци и костен мозък; високоразвита болница по спортна медицина (една от четирите признати от FIFA болници за спортен травматизъм в света), офталмология, кардиохирургия, естетична и пластична хирургия, ортопедия; психиатрия, психология и урология; генетичен център с персонал над 300 души и много други. Всички тези болници, центрове, отделения са оборудвани с високотехнологична апаратура. Основен приоритет на „Аджъбадем” е ориентация към удовлетвореността на пациентите. През системата преминават ежегодно около 3 000 000 пациенти от над 40 държави.

Официален представител за България на веригата от болници и здравна система „Аджъбадем” в Република Турция е д-р Гюрай Ходжев - анестезиолог-реаниматор с дългогодишна практика по своята специалност.  Дълги години е работил в КАРИТ на Университетската болница в Пловдив. През 1998 година д-р Ходжев кандидатства и работи като анестезиолог-реаниматор в немската болница  „Юнивърсъл Груп” в Истанбул,  като през този период е имал професионални контакти и лечебна дейност в редица от известните болници там: Американска болница, болниците „Аджъбадем”, „Флорънс Найнтингейл”, Дж.Ф.Кенеди” и други. 

Идеята на д-р Гюрай Ходжев и здравна организация „Аджъбадем“ е всеки месец у нас  да идва изтъкнат турски специалист, който да консултира безплатно пациентите. Целта не е да бъдат насочвани пациенти за лечение в чужбина, а да се реализира правото на хората, сблъскали се с тежката диагноза за безплатно второ мнение, на базата на което те да вземат правилното решение. Д-р Ходжев, който е медиатор в този процес, казва: „Много е важно хората да бъдат ориентирани и насочени към правилното място. Защото не конкретната болница, а докторът е този, който лекува.“

Професор Окан КУЗХАН,  онколог. Работи в системата на Acibadem Healthcare Group

-Професор Кузхан, ракът ли е заболяването на бъдещето?

-Може би ще се окаже така. Все повече хора умират от онкологични заболявания. Преди време други страдания бяха на преден план. Например инфекциозните. Сега намалява броят на другите видове болести, а на преден план изпъкват канцерогенните. Но хората, които умират от рак, са все по-малко и по-малко. Една трета от всички ракови заболявания са напълно лечими, при една трета животът се удължава значително. Въпреки големия напредък в лечението, страхът на хората е голям. Те трябва да разберат, че когато се страхуват, си вредят много повече. Голяма част от тях, вместо да отидат на профилактични прегледи, си казват, че така или иначе ще си отидат, и не правят нищо. Затова искаме да разкажем за успехите и все повече хора да повярват, че ракът ще бъде победен.

- За кой вид рак най-трудно ще се намери лечение?

- По всяка вероятност за мозъчните тумори, тъй като са трудни за операция. Може да се каже, че са най-сложни. Но онкологичните заболявания в напреднал стадий, при които има метастази, също са сложни за медицината.

- Заговорихте за страх и профилактика. В тази връзка какъв е вашият коментар за Анджелина Джоли, която отстрани и двете си гърди заради висок риск от рак на гърдата? Смятате ли, че решението й е правилно?

- Тук много трябва да се внимава как се говори. Това е нейно лично решение. Всеки човек трябва да взема най-доброто решение за себе си и за своя живот. Аз мога да кажа, че на нейно място не бих направил такъв избор.

- Защо?

-Това е много подробна тема. Не съм сигурен, че нейното генетично изследване е направено. Пишат се много неща и не съм сигурен кое е предадено правилно. Когато се говори за генетични изследвания, трябва да бъдем много внимателни.  Ако аз бях жена и майка ми е болна от рак на гърдата, ще питам дали да си направя такъв генетичен тест. Ако го направя и той излезе положителен, ще знам, че съществува голяма вероятност да имам проблем с рак на гърдата в бъдеще. Но тези тестове не означават, че жената непременно ще се разболее от рак. Ако всеки започне да прави такова изследване и се окаже, че има вероятност, толкова много хора ще живеят с притеснението, че ще се разболеят. Което може никога да не се случи. Човек, който си направи такъв тест и той се окаже положителен, ще има големи проблеми в социалния живот. Постоянно ще живее в страх и тревога.

Всяка държава си има собствена политика. Например жените, които навърши 40 години, задължително трябва да правите веднъж годишно мамография и да има повече информация за самоизследване. Същото важи и за вагиналния секрет. Контролните прегледи не бива да се пропускат.

-Говорим за наследствена обремененост.  Има цели фамилии, които страдат от полипи на дебелото черво например, което представлява риск. Кога бихте препоръчали да започнат да се правят профилактичните изследвания в подобен случай?

-При семейна обремененост изследванията трябва да започнат няколко години по-рано от годините на роднината, на когото е поставена диагнозата. Поне две години по-рано.  

Сякаш се появяват все повече доказателства  за наследственост при канцерогенните заболявания. Какво е вашето мнение?

- Ракът в края на краищата е генетично заболяване, но не всеки рак е наследствен. 10 процента от тези болести могат да се считат като наследствени - от родителите към детето, но трябва да имаме предвид и факторите на околната среда.

- Професор Кузхан, занимавате се с интензивна химиотерапия. Ще намери ли медицината скоро начин да намали ужасните странични ефекти от химиотерапията?

- Здравната индустрия работи всеки ден за намаляване на тези ефекти. Правят се по-добри и пречистени препарати. Всеки ден четем за новостите. Нас това също ни притеснява и затова искаме да използваме лекарства с по-малко странични ефекти.

- Прицелната терапия част от това лечение ли е?

- Една добре химия означава, че трябва да се действа само върху  унищожението на раковата клетка. Това е идеята. Старите препарати унищожаваха и здравите клетки. Затова имаше косопад и повръщане. Но новите препарати се стремят да унищожат само туморната клетка. На това му се казва „умна терапия”.

- Какво новости ще предложат болниците на „Аджъбадем”?

- Всички научни работници на „Аджъбадем” постоянно работят върху новостите. Но няма нещо ново при нас, което го няма в целия свят. Така е, защото една новост не може веднага да се използва хората. Преди това се минава през страшно много изследвания. Това отнема много време, понякога и до 10 години. Надявам се, че ще има новости тепърва. Сега мога да кажа само, че те се приготвят в нашата „кухня”.  

- Те ще могат да се ползват и от българите, надявам се?

- Надявам се занапред всички в България и Турция да работим заедно, за да не се разкарват пациентите. Ние винаги можем да поканим лекарите на обучение при нас.

- Професор Кузхан, извън медицината вие се занимавате с фотография. Откога е тази страст и какви снимки обичате за правите - репортажни, портретни, пейзажни?

- Минавах през толкова красиви места и исках да ги споделя. Така започна страстта ми към фотографията. Снимам каквото видя, споделях го с приятелите си. За два дни в Пловдив направих 300 снимки. Те разказват повече от видеото. Ще поставя на работното си място една снимка, която да ми напомня за Пловдив.
Смятам, че е много безлично да снимам само сгради. Там, където има хора, е по-интересно.

- Свирите и на китара. Каква музика обичате да слушате и смятате ли, че музиката помага в оздравителния процес?

- Обичам класическа музика - Бах, Моцарт, има много хубави мелодии с турски мотиви. Музиката оказва въздействие върху по-доброто общо състояние,  но не може да се каже, че музиката лекува. Всичко при нас е много тежко и стресово и това, на което ме научиха болните, е, че животът е много кратък. Трябва да живеем много хубаво, много красиво и да правим добри неща.

Автор: Интервю на Мария КАРАБОЙЧЕВА

/Марица.бг

acibadem-ankara-kg20uzc5.fgm

Все по-често наши сънародници се насочват за лечение в чужбина, в т.ч. и в съседна Турция с надеждата да открият ефективна терапия, особено по отношение на тежките болести. От няколко години в България има представителство на Здравна организация „Аджъбадем”, която е водеща частна институция в областта на здравеопазването в южната ни съседка. Неин официален представител е д-р Гюрай Ходжев – анестезиолог-реаниматор с дългогодишна практика по своята специалност. Завършил е Пловдивския медицински университет през 1983 г. Дълги години е работил в КАРИТ на Университетската болница в Пловдив. През 1998 г. д-р Ходжев кандидатства и работи като анестезиолог-реаниматор в немската болница „Юнивърсъл груп” в Истанбул, като през този период е имал професионални контакти и лечебна дейност в Американската болница, в „Аджъбадем”, във „Флорънс найнтингейл”, в „Дж.Ф.Кенеди” и др. Предлагаме ви кратко интервю по темата с д-р Гюрай Ходжев.

- Д-р Ходжев, защо според вас все по-често български пациенти предпочитат турски клиники? В какво най-вече се изразява предимството им пред нашите лечебни заведения?

- На първо място, заради по-доброто отношение към медицината като цяло в тази страна. Факт е, че медицинската професия в Турция е по-добре поставена, отколкото в България. Спомням си моя покоен брат – известен акушер-гинеколог, какво добро впечатление беше направил в началото на 90-те години със своите възможности в Истанбул. Впоследствие всичко това, което българските лекари показваха по онова време, беше изпреварено поради възможностите, които бяха предоставени на медиците в Турция. Те успяха да задържат лекарите си у дома, успяха да им дадат възможности за професионално развитие и съответно достойно заплащане. В Турция да си лекар е най-престижната професия. Там направиха и постигнаха всичко онова, което ние в България не успяваме. Направиха така, че тяхното образование, включително медицинското, да отиде много напред. Преди 20 години някой умен човек постави основите на нещо, което се казва отношение към образованието. И в момента на всички техни зрелостници, които печелят първите места на матурите, на първо място им предлагат да следват медицина. Разбира се, ако някои от тях не желаят медицина, имат възможност да изберат друга специалност. Така че най-умните деца в Турция избират изключително престижната професия да станат лекари. Т.е. всички онези млади интелигентни хора, родени след 60-те години на миналия век и поели този път, на практика са отлично образовани Освен това много се направи и постигна и по отношение образованието и специализацията на вече практикуващите лекари. Няма лекар в Турция, който поне два пъти годишно да не ходи в чужбина на обучение и всичко това се финансира от държавата. И още един интересен факт – знаенето на всеки чужд език се финансира допълнително към ежемесечната заплата.

- Достъпно ли е лечението в тези модерни болници, в т.ч. и в системата „Аджъбадем”?

- Да, разбира се, това е идеята – да улесним достъпа на нуждаещите се. И то колкото се може по-бързо. Аз съм на това място, защото съм български лекар, а не турски. Идеята, целта е с моите знания и с моите компетенции (вече 33 години практикувам) да предоставям възможно най-добрия вариант на хората, които наистина имат нужда от лечение в чужбина, включително и в Турция. В моя офис идват много пациенти, търсещи лечение в чужбина, но аз изпращам само част от тях. Тези, които според мен могат да получат медицинска помощ в България и благодарение на моите широки контакти с български лекари, насочвам към нашите лечебни заведения. На други пациенти подсказвам, че е добре да направят консултация за „второ мнение” и спрямо него да решат къде да се лекуват. За съжаление има пациенти, на които препоръчвам да търсят помощ в чужбина веднага. Искам да подчертая нещо много важно: много пациенти, които отиват на лечение в Турция, независимо дали в системата на „Аджъбадем” или в други болници, споделят следното нещо: ние отиваме с нагласата, че ще попаднем във високо-технологична болница, че ще ни лекуват много добри специалисти, че ще прилагат в лечението модерна апаратура. В крайна сметка обаче, като се върнат в България, никой от тях не говори за тези неща. Всеки говори за отношението, което е получил там. И тук със съжаление ще отбележа, че нашето отношение като български лекари към пациентите се промени изцяло. Ние в момента се занимаваме и практикуваме лечение само по Здравна каса и почти, да не кажа изцяло, неглижираме отношението към нашите пациенти. Все едно, че са клиенти. В това отношение дължим много на пациентите си тук. Огромната пропаст се появи, след като в България единствен източник на финансиране остана Здравната каса, докато Турция разви много успешно частно-осигурителните си фондове.

„Аджъбадем” помага там, където технологично българската медицина е недостатъчна

Д-р Гюрай Ходжев е представител на Здравна организация „Аджъбадем” за България.

Д-р Ходжев, все по-често чуваме от медиите за български пациенти, лекувани в съседна Турция. Като представител на „Аджъбадем” в България, какви са Вашите наблюдения – наистина ли Турция все по-често е дестинация за наши пациенти и защо?

Факт е, че в последните години Република Турция се явява по-честа дестинация за български пациенти. Причините са няколко, а именно: Република Турция успя и наложи модел на икономически и социален просперитет във всички сфери, включително и в медицината.

Общият брой на пациенти, отиващи за лечение въобще в чужбина, не е нараствал значително, но все по-голяма част от тях предпочитат тази близка дестинация – заради бързия достъп, заради високото качество на медицината, заради относително приемливи цени спрямо тази на световната медицина и заради услугата като цяло.

Трето – наличието на високо технологична апаратура, достъпна като цена, и непрекъснатото й обновяване.

Четвърто – колкото и да е странно – липсата на тежка езикова бариера. Хората се усещат като съседи, но от друга страна – само в Турция има осигурени преводачи между български и турски език.

Не на последно място е бързият достъп до медицината като време – приемането на български пациенти е изключително гъвкава политика и пациентите могат в рамките на 1-2 дни от запитването да посетят подходящата за тях болница и специалист. Транспортът е лесен – разстоянието от Пловдив до основния медицински център в Турция – Истанбул, е по-малко, отколкото до Варна.

Що е то Здравна организация „Аджъбадем” – наименованието предполага, че не става дума за болница, а за група от болници?

Така е - Здравна организация „Аджъбадем” е водеща институция в областта на здравеопазването в Турция, която обединява 16 многопрофилни болници, 12 медицински центъра, застрахователно дружество, университет – всичко това с над 12 000 души персонал. Всъщност това е турско-японско обединение – всички болници и центрове са с най-висок международен здравен стандарт, а именно – Joint Commission International. На практика в тази здравна организация се прави всичко – от пет напълно оборудвани на световно ниво онкологични болници, една специализирана неврохирургична болница (много добре позната в България), два трансплантационни центъра – за черен дроб, бъбреци и костен мозък, огромен генетичен център с персонал над 300 служители, високо развита спортна медицина, офталмология, кардиохирургия, естетична и пластична хирургия, ортопедия и много други. В системата годишно се извършват над 55 000 високотехнологични операции с годишен оборот около 2 000 000 000 евро. За пациентите от чужбина, включително и от България, се грижи екип от над 100 души от Центъра за международен трансфер, който осигурява на практика всичко – от транспорт до превод на родния език. Системата се посещава редовно от пациенти от 45 държави, т.е. за всяка една от тези държави има изградена структура, която да посреща пациенти.

С какво се различават болниците от Здравна организация „Аджъбадем” от една голяма българска болница например?

Ще дам пример с една от последните построени болници – тази в кв. „Маслак” на Истанбул. В болницата няма технически персонал. Сградата е изцяло компютъризирана и се следи от външен център с 1000 точки (сензори, видеокамери), които при наличието на повреда сигнализират и пристига външен персонал за отстраняване на повредите.

Почти липсват хартиени носители - това означава, че един направен ядрено-магнитен резонанс е качен в цифров вид и може да се види на всеки дигитален екран, а дигитални екрани са налични във всеки лекарски кабинет, болнична стая и др. Това дава възможност за бърза кореспонденция между отделните специалисти.

Допълнително всеки кабинет е свързан онлайн със съответните големи медицински центрове по света, което дава възможност за интернационализация на обслужване на пациентите. Спомням си при оперативното лечение на един неврохирургичен случай от България, операцията беше наблюдавана на живо от 50 колеги и предавана онлайн в целия медицински свят!

Подминавам факта, че всяка една болница прилича на 5-звезден хотел – като архитектура и удобство за пациентите и болничния персонал. Впечатляващо е присъствието на високотехнологична апаратура, събрана на едно място – уреди за радио-хирургично лечение – кибер нож, Trilogy, диагностична апаратура като РЕТ- СТ, тритеслов ЯМР, Флаш СТ и др. Всичко това е разположено в подземните етажи на болницата, така че не апаратурата, а добрите условия посрещат пациентите. И все пак, основната разлика е отношението към болния човек .

Знаем, че „Аджъбадем” е здравен спонсор на футболните отбори на „Левски”, ЦСКА и „Локомотив”- Пловдив. Освен футболисти, какви други пациенти от България търсят помощ там? 

Първо ще отговаря защо „Аджъбадем” е здравен спонсор на тези футболни отбори, както и на много други, а именно футболните отбори на „Галатасарай”, „Фенербахче”, националните гарнитури по волейбол и баскетбол на Република Турция, чуждестранни отбори като „Партизан” и „Цървена звезда” и много други. Това е така, защото една от многопрофилните болници на Здравна организация „Аджъбадем”, а именно „Фулия”, е световен център по спортна медицина и една от четирите болници в света със сертификат на ФИФА по спортна медицина.

По отношение на втората част на въпроса – най-честият пациент, който търси помощ, за съжаление са онкологично болните и докато до преди 2-3 години те бяха основните посетители, то сега неврохирургичните, ортопедичните, офталмологичните и нуждаещите се от трансплантация пациенти също се увеличават.

Доколко обаче диагностиката и лечението в „Аджъбадем” са достъпни за българските пациенти?

Един от основните коментари, който правих преди няколко години, когато станах представител на Здравна организация „Аджъбадем”, са цените на медицинските услуги. Смятам, че тук имаме голям успех, защото успяхме да договорим много добри цени за българския пазар – по-добри, отколкото са и за турските им пациенти. Примерно РЕТ-СТ изследването при международна цена около 1400 евро за български пациенти е само 750 евро. Прословутият кибернож е с цена 7000 евро, докато в Германия цената на манипулацията с кибернож е 18 000 евро. Една пълна ин витро процедура е на напълно приемлива цена от 2800 евро, и то при висока степен на успеваемост. Не случайно толкова много фондове, пациентски организации, дарителски фондации и др. търсят здравната помощ на „Аджъбадем” – заради много доброто съотношение на качество и цена.

По какъв начин пациентът от България може да потърси помощ в Здравна организация „Аджъбадем”? Трябва ли да бъде насочен от лекар и как се урежда престоят му в Турция след това?

В България има създадени два офиса на Здравна организация „Аджъбадем” - централният офис е в Пловдив, а вторият – в град София. И двата се ръководят от лекари. Основното при посрещането на пациентите е да се разбере какъв е медицинският проблем и дали той е разрешим в България, и ако не - до каква степен „Аджъбадем” може да помогне. Има пациенти, които искат да използват „Аджъбадем” като първа и крайна инстанция – позиция, която като български лекар не одобрявам. Обясняваме на хората, че тук, в България, имаме достатъчно добра медицина и лекари, и че добрият вариант да използваме Здравна организация „Аджъбадем” с нейните медицински възможности е в сферите, в които технологично българската медицина е недостатъчна. Пациентите, които идват при нас, се насочват все по-често от лекари, които поради многото случаи, преминали през „Аджъбадем”, знаят за добрите диагностични и терапевтични успехи. Нерядко пациентите идват и самостоятелно. Немаловажен е и факторът време – пациентите ни търсят примерно за извършване на РЕТ-СТ в „Аджъбадем” - осъществяването му е в рамките на 1-2 дни, защото извършването му в България е отложено във времето с месеци.

По отношение на транспорта и престоя – възможни са всички варианти, от личен, частен транспорт, включително ако пациентите и придружителите им пътуват с автобус или самолет, да бъдат безплатно трансферирани от автогарата или летището до болницата и обратно безплатно. Обичайно престоят на хората е в познати хотели на приемливи цени в близост до болницата, като трансферът болница - хотел е също за сметка на болницата. За всичко казано дотук има изградена стройна организация.

Сътрудничите ли си по някакъв начин с пациентски организации в България и с медицински сдружения?

От 30 години се занимавам с тежка медицина. По професия съм анестезиолог и животът ми премина в операционните зали на България и Турция. Познавам добре и добре ме познават и в двете страни. Доказал съм се като личност и като лекар, което дава възможност пациентските организации и медицински сдружения да ме познават добре. В крайна сметка от това най-много печелят българските пациенти, защото добрата ми колаборация с посочените организации дава възможност за много бързи решения. Спомням се за един пациент, който беше нашумял в медиите /по етични съображения не съобщавам името му/. Буквално за 24 часа успяхме да финансираме и успешно да осъществим лечението му. Всъщност това е най-голямата награда за мен като лекар – да помагам ежемесечно на десетки български пациенти.

Директен линк към интервюто и прилежащите коментари може да прочетете на - 

http://zdrave.net/Portal/WeekGuest/Default.aspx?evntid=OVB5ZCkhszs%3d

За удобството на нашите пациенти от западна България наше ново представителство отвори врати в София. За консултации и повече информация може да посетите офиса ни в град София, бул. „Патриарх Евтимий” № 55

Телефони на представителството:

GMS:
0888-021-333
0892-021-333

Стационарен:
02-851-12-28




PortД-р Васил Маргаритов е роден в гр. Смолян през 1959 година. Завършва средно образование в Пловдив, както и висше медицинско във ВМИ (Висш Медицински Университет) в гр. Пловдив през 1986 година. Защитава и магистратура по международно право (Европейски отношения) в Софийския университет.
Работи в областта на Бързата помощ, след което специализира обща хирургия и урология. Известно време работи като асистент в клиниката по урология в Медицински университет – Пловдив.
От 1993 год. Д-р Маргаритов е представител за Южна България на водещата фармацефтична компания „Пфайзер” (Pfizer Inc.) Участвал е в редица международни проекти в областта на медицината и екологията, главно в Канада, Турция и Гърция, включително и като медицински директор на плаваща очна клиника „Флокс – Авицена”.
През периода 2007-2009 год. е ръководител на оперативна програма „Околна среда” към МОСВ (Министерство на околната среда и водите), след което е консултант по някои европейски проекти и програми.
От месец юни 2012 год. е представител на медицинския холдинг Аджибадем (ACIBADEM) в гр. София.

Counter