Официален спонсор на Левски, ЦСКА и Локомотив Пловдив

„Аджъбадем” помага там, където технологично българската медицина е недостатъчна

Д-р Гюрай Ходжев е представител на Здравна организация „Аджъбадем” за България.

Д-р Ходжев, все по-често чуваме от медиите за български пациенти, лекувани в съседна Турция. Като представител на „Аджъбадем” в България, какви са Вашите наблюдения – наистина ли Турция все по-често е дестинация за наши пациенти и защо?

Факт е, че в последните години Република Турция се явява по-честа дестинация за български пациенти. Причините са няколко, а именно: Република Турция успя и наложи модел на икономически и социален просперитет във всички сфери, включително и в медицината.

Общият брой на пациенти, отиващи за лечение въобще в чужбина, не е нараствал значително, но все по-голяма част от тях предпочитат тази близка дестинация – заради бързия достъп, заради високото качество на медицината, заради относително приемливи цени спрямо тази на световната медицина и заради услугата като цяло.

Трето – наличието на високо технологична апаратура, достъпна като цена, и непрекъснатото й обновяване.

Четвърто – колкото и да е странно – липсата на тежка езикова бариера. Хората се усещат като съседи, но от друга страна – само в Турция има осигурени преводачи между български и турски език.

Не на последно място е бързият достъп до медицината като време – приемането на български пациенти е изключително гъвкава политика и пациентите могат в рамките на 1-2 дни от запитването да посетят подходящата за тях болница и специалист. Транспортът е лесен – разстоянието от Пловдив до основния медицински център в Турция – Истанбул, е по-малко, отколкото до Варна.

Що е то Здравна организация „Аджъбадем” – наименованието предполага, че не става дума за болница, а за група от болници?

Така е - Здравна организация „Аджъбадем” е водеща институция в областта на здравеопазването в Турция, която обединява 16 многопрофилни болници, 12 медицински центъра, застрахователно дружество, университет – всичко това с над 12 000 души персонал. Всъщност това е турско-японско обединение – всички болници и центрове са с най-висок международен здравен стандарт, а именно – Joint Commission International. На практика в тази здравна организация се прави всичко – от пет напълно оборудвани на световно ниво онкологични болници, една специализирана неврохирургична болница (много добре позната в България), два трансплантационни центъра – за черен дроб, бъбреци и костен мозък, огромен генетичен център с персонал над 300 служители, високо развита спортна медицина, офталмология, кардиохирургия, естетична и пластична хирургия, ортопедия и много други. В системата годишно се извършват над 55 000 високотехнологични операции с годишен оборот около 2 000 000 000 евро. За пациентите от чужбина, включително и от България, се грижи екип от над 100 души от Центъра за международен трансфер, който осигурява на практика всичко – от транспорт до превод на родния език. Системата се посещава редовно от пациенти от 45 държави, т.е. за всяка една от тези държави има изградена структура, която да посреща пациенти.

С какво се различават болниците от Здравна организация „Аджъбадем” от една голяма българска болница например?

Ще дам пример с една от последните построени болници – тази в кв. „Маслак” на Истанбул. В болницата няма технически персонал. Сградата е изцяло компютъризирана и се следи от външен център с 1000 точки (сензори, видеокамери), които при наличието на повреда сигнализират и пристига външен персонал за отстраняване на повредите.

Почти липсват хартиени носители - това означава, че един направен ядрено-магнитен резонанс е качен в цифров вид и може да се види на всеки дигитален екран, а дигитални екрани са налични във всеки лекарски кабинет, болнична стая и др. Това дава възможност за бърза кореспонденция между отделните специалисти.

Допълнително всеки кабинет е свързан онлайн със съответните големи медицински центрове по света, което дава възможност за интернационализация на обслужване на пациентите. Спомням си при оперативното лечение на един неврохирургичен случай от България, операцията беше наблюдавана на живо от 50 колеги и предавана онлайн в целия медицински свят!

Подминавам факта, че всяка една болница прилича на 5-звезден хотел – като архитектура и удобство за пациентите и болничния персонал. Впечатляващо е присъствието на високотехнологична апаратура, събрана на едно място – уреди за радио-хирургично лечение – кибер нож, Trilogy, диагностична апаратура като РЕТ- СТ, тритеслов ЯМР, Флаш СТ и др. Всичко това е разположено в подземните етажи на болницата, така че не апаратурата, а добрите условия посрещат пациентите. И все пак, основната разлика е отношението към болния човек .

Знаем, че „Аджъбадем” е здравен спонсор на футболните отбори на „Левски”, ЦСКА и „Локомотив”- Пловдив. Освен футболисти, какви други пациенти от България търсят помощ там? 

Първо ще отговаря защо „Аджъбадем” е здравен спонсор на тези футболни отбори, както и на много други, а именно футболните отбори на „Галатасарай”, „Фенербахче”, националните гарнитури по волейбол и баскетбол на Република Турция, чуждестранни отбори като „Партизан” и „Цървена звезда” и много други. Това е така, защото една от многопрофилните болници на Здравна организация „Аджъбадем”, а именно „Фулия”, е световен център по спортна медицина и една от четирите болници в света със сертификат на ФИФА по спортна медицина.

По отношение на втората част на въпроса – най-честият пациент, който търси помощ, за съжаление са онкологично болните и докато до преди 2-3 години те бяха основните посетители, то сега неврохирургичните, ортопедичните, офталмологичните и нуждаещите се от трансплантация пациенти също се увеличават.

Доколко обаче диагностиката и лечението в „Аджъбадем” са достъпни за българските пациенти?

Един от основните коментари, който правих преди няколко години, когато станах представител на Здравна организация „Аджъбадем”, са цените на медицинските услуги. Смятам, че тук имаме голям успех, защото успяхме да договорим много добри цени за българския пазар – по-добри, отколкото са и за турските им пациенти. Примерно РЕТ-СТ изследването при международна цена около 1400 евро за български пациенти е само 750 евро. Прословутият кибернож е с цена 7000 евро, докато в Германия цената на манипулацията с кибернож е 18 000 евро. Една пълна ин витро процедура е на напълно приемлива цена от 2800 евро, и то при висока степен на успеваемост. Не случайно толкова много фондове, пациентски организации, дарителски фондации и др. търсят здравната помощ на „Аджъбадем” – заради много доброто съотношение на качество и цена.

По какъв начин пациентът от България може да потърси помощ в Здравна организация „Аджъбадем”? Трябва ли да бъде насочен от лекар и как се урежда престоят му в Турция след това?

В България има създадени два офиса на Здравна организация „Аджъбадем” - централният офис е в Пловдив, а вторият – в град София. И двата се ръководят от лекари. Основното при посрещането на пациентите е да се разбере какъв е медицинският проблем и дали той е разрешим в България, и ако не - до каква степен „Аджъбадем” може да помогне. Има пациенти, които искат да използват „Аджъбадем” като първа и крайна инстанция – позиция, която като български лекар не одобрявам. Обясняваме на хората, че тук, в България, имаме достатъчно добра медицина и лекари, и че добрият вариант да използваме Здравна организация „Аджъбадем” с нейните медицински възможности е в сферите, в които технологично българската медицина е недостатъчна. Пациентите, които идват при нас, се насочват все по-често от лекари, които поради многото случаи, преминали през „Аджъбадем”, знаят за добрите диагностични и терапевтични успехи. Нерядко пациентите идват и самостоятелно. Немаловажен е и факторът време – пациентите ни търсят примерно за извършване на РЕТ-СТ в „Аджъбадем” - осъществяването му е в рамките на 1-2 дни, защото извършването му в България е отложено във времето с месеци.

По отношение на транспорта и престоя – възможни са всички варианти, от личен, частен транспорт, включително ако пациентите и придружителите им пътуват с автобус или самолет, да бъдат безплатно трансферирани от автогарата или летището до болницата и обратно безплатно. Обичайно престоят на хората е в познати хотели на приемливи цени в близост до болницата, като трансферът болница - хотел е също за сметка на болницата. За всичко казано дотук има изградена стройна организация.

Сътрудничите ли си по някакъв начин с пациентски организации в България и с медицински сдружения?

От 30 години се занимавам с тежка медицина. По професия съм анестезиолог и животът ми премина в операционните зали на България и Турция. Познавам добре и добре ме познават и в двете страни. Доказал съм се като личност и като лекар, което дава възможност пациентските организации и медицински сдружения да ме познават добре. В крайна сметка от това най-много печелят българските пациенти, защото добрата ми колаборация с посочените организации дава възможност за много бързи решения. Спомням се за един пациент, който беше нашумял в медиите /по етични съображения не съобщавам името му/. Буквално за 24 часа успяхме да финансираме и успешно да осъществим лечението му. Всъщност това е най-голямата награда за мен като лекар – да помагам ежемесечно на десетки български пациенти.

Директен линк към интервюто и прилежащите коментари може да прочетете на - 

http://zdrave.net/Portal/WeekGuest/Default.aspx?evntid=OVB5ZCkhszs%3d

Counter